Пусни оранжевите си коси

и направи ми залез пред очите. 

Небето после ще роди звезди 

и ще заченем любовта си тихо. 

Луната те съблича, чисто гола. 

С ръцете си чертая ти съзвездия, 

а тялото ти кръсти се и моли

космическата ми безкрайна нежност... 

И аз прониквам. Бавно и безвременно. 

Нощта настръхва в шепота на стонът ти. 

Трепери всичко земно и неземно. 

Дъхът си притаил е даже Бога. 

И ти ме взимаш. Взимаш ме във себе си. 

Притискаш ме с блажения си спазъм. 

Изливам се в душата ти. Ах, прелестно! 

Живота има вкус на твой оргазъм! 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

07.08.2023