7 ene 2010, 10:18

Направо!

1K 1 24
(стихчето е от конкурс за продължаване
на първите два реда)))

Коя си ти и откъде се взе?
Измислих ли те, или те създадох?

Дойдé ми като в повече мезе.
Нещо като преходна награда.

Обичаш ли ме? Гледай съвпадък!
И аз самият много се обичам.
Но двама вече са калабалък.
Тълпа.
Освен когато се събличат.

Как тъй да слеем двете си души?
Това ми действа някак негативно.
Нервната система ми руши –
и централно, и вегетативно.

Казвай, казвай – откъде дойде?
Душ ще вземаш ли, или направо?
Това, че днеска си дошла – добре.
Това, че утре си отиваш – браво.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...