Jan 7, 2010, 10:18 AM

Направо!

1K 1 24
(стихчето е от конкурс за продължаване
на първите два реда)))

Коя си ти и откъде се взе?
Измислих ли те, или те създадох?

Дойдé ми като в повече мезе.
Нещо като преходна награда.

Обичаш ли ме? Гледай съвпадък!
И аз самият много се обичам.
Но двама вече са калабалък.
Тълпа.
Освен когато се събличат.

Как тъй да слеем двете си души?
Това ми действа някак негативно.
Нервната система ми руши –
и централно, и вегетативно.

Казвай, казвай – откъде дойде?
Душ ще вземаш ли, или направо?
Това, че днеска си дошла – добре.
Това, че утре си отиваш – браво.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райчо Русев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...