7 янв. 2010 г., 10:18

Направо!

1K 1 24
(стихчето е от конкурс за продължаване
на първите два реда)))

Коя си ти и откъде се взе?
Измислих ли те, или те създадох?

Дойдé ми като в повече мезе.
Нещо като преходна награда.

Обичаш ли ме? Гледай съвпадък!
И аз самият много се обичам.
Но двама вече са калабалък.
Тълпа.
Освен когато се събличат.

Как тъй да слеем двете си души?
Това ми действа някак негативно.
Нервната система ми руши –
и централно, и вегетативно.

Казвай, казвай – откъде дойде?
Душ ще вземаш ли, или направо?
Това, че днеска си дошла – добре.
Това, че утре си отиваш – браво.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...