Напук

Poesía

767 0 2

Когато ти замина,

по мене се разтекоха сълзи.

Нещо в мене се срина,

сърцето започна да ме боли.

Защо съдбата те отнема?

Защо ми причинява това?

Вървя без посока, отчаяна,

без стойност всичко е сега.

Времето без теб минава бавно,

на момента се спира и мълчи,

напук ми прави явно

сърцето, за да ме боли.

27.03.07.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

face04 (Таня Кирилова)

Тъжна си,миличка!Пожелавам ти щастие,което заслужаваш!

2009-04-27T08:29:59+03:00
dimi49 (Димка Първанова)

Силви, животът е пред теб и освен изстрадани стихове, ще пишеш и такива за "щастливата ,споделена любов". Просто не му е дошло времето. Поздравления и успех.

2009-04-26T15:55:30+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0