sandra44mateva (Пролетното момиче)
2 173

26.04.2009 г., 12:14

Напук

Поезия

765 0 2

Когато ти замина,

по мене се разтекоха сълзи.

Нещо в мене се срина,

сърцето започна да ме боли.

Защо съдбата те отнема?

Защо ми причинява това?

Вървя без посока, отчаяна,

без стойност всичко е сега.

Времето без теб минава бавно,

на момента се спира и мълчи,

напук ми прави явно

сърцето, за да ме боли.

27.03.07.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

face04 (Таня Кирилова)

Тъжна си,миличка!Пожелавам ти щастие,което заслужаваш!

2009-04-27T08:29:59+03:00
dimi49 (Димка Първанова)

Силви, животът е пред теб и освен изстрадани стихове, ще пишеш и такива за "щастливата ,споделена любов". Просто не му е дошло времето. Поздравления и успех.

2009-04-26T15:55:30+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0