Когато ти замина,
по мене се разтекоха сълзи.
Нещо в мене се срина,
сърцето започна да ме боли.
Защо съдбата те отнема?
Защо ми причинява това?
Вървя без посока, отчаяна,
без стойност всичко е сега.
Времето без теб минава бавно,
на момента се спира и мълчи,
напук ми прави явно
сърцето, за да ме боли.
27.03.07.
© Пролетното момиче All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
