Напук

Poetry

768 0 2

Когато ти замина,

по мене се разтекоха сълзи.

Нещо в мене се срина,

сърцето започна да ме боли.

Защо съдбата те отнема?

Защо ми причинява това?

Вървя без посока, отчаяна,

без стойност всичко е сега.

Времето без теб минава бавно,

на момента се спира и мълчи,

напук ми прави явно

сърцето, за да ме боли.

27.03.07.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

face04 (Таня Кирилова)

Тъжна си,миличка!Пожелавам ти щастие,което заслужаваш!

2009-04-27T08:29:59+03:00
dimi49 (Димка Първанова)

Силви, животът е пред теб и освен изстрадани стихове, ще пишеш и такива за "щастливата ,споделена любов". Просто не му е дошло времето. Поздравления и успех.

2009-04-26T15:55:30+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0