22 ene 2024, 7:52

Напук 

  Poesía » Otra
330 6 5

След третата ти смърт
се умори,
вълните си изтри
и отпътува.
Насън го стряскат
пясъчни жени.
Проклети риби
в мислите му плуват.
Живее, сякаш в люспа
от сребро
е скрита предпоследна му
тайна.
Морето,
непоканено и зло
набъбва в мен
и те обича тайно.

© Росица Младенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Уникално!
  • Росица, имам нужда от съвет. От теб. И да ми направиш астрохороскоп.
    За мен Петя Дубарова е номер ЕДНО. Твоите стихове също са добри, но те търся за съвет.
  • Харесвам подобни миниатюри.
    Прилагането на много сила върху малка площ, при стиховете, винаги ме изважда от равнодушие.
    (Което е интересно, защото наскоро ми се стовари пететажен ултра мега гига звездостих и не помръднах.)
    Признавам, обаче, че и двете ми обувки са все още на мястото си. Може би заради текста, който е сякаш запечатан с гриф "лично - строго секретно" и не можах да го разкодирам така, че да стане и мой.
    Благодаря за стиха.
  • Хубаво е, Роси.
  • Браво!
Propuestas
: ??:??