22.01.2024 г., 7:52

Напук

691 6 4

След третата ти смърт
се умори,
вълните си изтри
и отпътува.
Насън го стряскат
пясъчни жени.
Проклети риби
в мислите му плуват.
Живее, сякаш в люспа
от сребро
е скрита предпоследна му
тайна.
Морето,
непоканено и зло
набъбва в мен
и те обича тайно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Младенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Уникално!
  • Росица, имам нужда от съвет. От теб. И да ми направиш астрохороскоп.
    За мен Петя Дубарова е номер ЕДНО. Твоите стихове също са добри, но те търся за съвет.
  • Харесвам подобни миниатюри.
    Прилагането на много сила върху малка площ, при стиховете, винаги ме изважда от равнодушие.
    (Което е интересно, защото наскоро ми се стовари пететажен ултра мега гига звездостих и не помръднах.)
    Признавам, обаче, че и двете ми обувки са все още на мястото си. Може би заради текста, който е сякаш запечатан с гриф "лично - строго секретно" и не можах да го разкодирам така, че да стане и мой.
    Благодаря за стиха.
  • Хубаво е, Роси.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...