22 янв. 2024 г., 07:52

Напук

692 6 4

След третата ти смърт
се умори,
вълните си изтри
и отпътува.
Насън го стряскат
пясъчни жени.
Проклети риби
в мислите му плуват.
Живее, сякаш в люспа
от сребро
е скрита предпоследна му
тайна.
Морето,
непоканено и зло
набъбва в мен
и те обича тайно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Младенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Уникално!
  • Росица, имам нужда от съвет. От теб. И да ми направиш астрохороскоп.
    За мен Петя Дубарова е номер ЕДНО. Твоите стихове също са добри, но те търся за съвет.
  • Харесвам подобни миниатюри.
    Прилагането на много сила върху малка площ, при стиховете, винаги ме изважда от равнодушие.
    (Което е интересно, защото наскоро ми се стовари пететажен ултра мега гига звездостих и не помръднах.)
    Признавам, обаче, че и двете ми обувки са все още на мястото си. Може би заради текста, който е сякаш запечатан с гриф "лично - строго секретно" и не можах да го разкодирам така, че да стане и мой.
    Благодаря за стиха.
  • Хубаво е, Роси.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...