22 янв. 2024 г., 07:52

Напук

701 6 4

След третата ти смърт
се умори,
вълните си изтри
и отпътува.
Насън го стряскат
пясъчни жени.
Проклети риби
в мислите му плуват.
Живее, сякаш в люспа
от сребро
е скрита предпоследна му
тайна.
Морето,
непоканено и зло
набъбва в мен
и те обича тайно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Младенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Уникално!
  • Росица, имам нужда от съвет. От теб. И да ми направиш астрохороскоп.
    За мен Петя Дубарова е номер ЕДНО. Твоите стихове също са добри, но те търся за съвет.
  • Харесвам подобни миниатюри.
    Прилагането на много сила върху малка площ, при стиховете, винаги ме изважда от равнодушие.
    (Което е интересно, защото наскоро ми се стовари пететажен ултра мега гига звездостих и не помръднах.)
    Признавам, обаче, че и двете ми обувки са все още на мястото си. Може би заради текста, който е сякаш запечатан с гриф "лично - строго секретно" и не можах да го разкодирам така, че да стане и мой.
    Благодаря за стиха.
  • Хубаво е, Роси.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...