22 nov 2008, 9:42

Напук!

1.1K 0 4
Крещи и викай, че ме мразиш!
Обиждай, мачкай силно моята душа!
Напук на всичко в спомен ще те пазя,
напук на теб ще диша още любовта!

Разказвай пак на другите за мене!
Хули ме! Във лицето ми се смей!
Напук ще помня със усмивка хубавото време,
напук на теб сърцето ми ще грей!

Отхвърляй ме! И давай, още ме отричай!
Смачкай с ударите моята душа.
Напук аз пак до болка ще обичам,
напук на тебе няма да пролея и една сълза!

Лъжи ме, после с ярост ме захвърляй
там където има само черен мрак!
Напук отново ще възкръсвам!
Напук на теб ще съм щастлива пак!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...