Nov 22, 2008, 9:42 AM

Напук!

  Poetry » Love
1.1K 0 4
Крещи и викай, че ме мразиш!
Обиждай, мачкай силно моята душа!
Напук на всичко в спомен ще те пазя,
напук на теб ще диша още любовта!

Разказвай пак на другите за мене!
Хули ме! Във лицето ми се смей!
Напук ще помня със усмивка хубавото време,
напук на теб сърцето ми ще грей!

Отхвърляй ме! И давай, още ме отричай!
Смачкай с ударите моята душа.
Напук аз пак до болка ще обичам,
напук на тебе няма да пролея и една сълза!

Лъжи ме, после с ярост ме захвърляй
там където има само черен мрак!
Напук отново ще възкръсвам!
Напук на теб ще съм щастлива пак!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...