Напук на света
Нерви, стрес и суета...
Абсорбирам от света.
Правя всичко невъзможно –
уж да не е много сложно.
Качвам се във влак Експрес,
но за непознат адрес.
Алармирам си душата
със програмата позната...
Връщам се пеша и боса.
Ех, усмивки само нося.
Толкова е нетипично,
ала става ми привично.
© Надежда Борисова Todos los derechos reservados
хубаво е, Нада.