Напук на света
Нерви, стрес и суета...
Абсорбирам от света.
Правя всичко невъзможно –
уж да не е много сложно.
Качвам се във влак Експрес,
но за непознат адрес.
Алармирам си душата
със програмата позната...
Връщам се пеша и боса.
Ех, усмивки само нося.
Толкова е нетипично,
ала става ми привично.
© Надежда Борисова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
