12 may 2017, 9:53

Напълно непознати 

  Poesía » De amor
2146 9 13

Отдавна с теб сме толкова изстинали,

дори не знам дали сме и познати,

защото в моя свят летяха птиците,

а твоят беше моето разпятие!

Защото и когато се целувахме,

отвътре бяхме толкова самотни,

на ужким се разлюбвахме и влюбвахме,

а всъщност пак си тръгвахме виновни…

Все търсехме прашинки в необятното

и вярвахме, че може би се случва

онази обич истинската, златната…

Но не намирахме за нея ключа…

Оставаха сърцата ни замръзнали,

очакваха, мечтаеха за лято…

Сега сме само два самотни гълъба,

един до друг… напълно непознати…

Таня Симеонова

27.03.2017 г.

 

© Таня Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Препрочетох и поставих в любими. Поздрави, Таня!
  • Страхотно е, Таня! Поздрави!
  • Много ми хареса и ... не разбрах. Защо?
  • "Защото и когато се целувахме,

    отвътре бяхме толкова самотни,

    на ужким се разлюбвахме и влюбвахме"..Звучи ми толкова познато..сигурно първата любов..толкова добре описано(аз мислех,че съм единственият,който го е преживял),но живота продължава..благодаря за връщането към спомените!
  • Благодаря ! Радвам се, че стихът ми ви е докоснал!
  • Хареса ми стиха ти , Таня!Поздравления!
  • Възхитен съм от тази творба, поднесена с финес и майсторство. Поздравление, Таня!
  • Чудесен стих, Таня! Аплодисменти от мен!
  • Таня, великолепно е! Моите поздравления!
  • О,Таня! Това е страхотна лирика!🎋
  • Много красиво... И тъжно. Винаги е тъжно когато умира любов... Всъщност мисля, че ако умре, значи не е било любов. А ако е било любов, пак ще възкръсне... Поздравления, Таня, хареса ми!
  • Импониращо,
    поздрав!
  • Харесва ми, как пишеш, поздрав!
Propuestas
: ??:??