Отдавна с теб сме толкова изстинали,
дори не знам дали сме и познати,
защото в моя свят летяха птиците,
а твоят беше моето разпятие!
Защото и когато се целувахме,
отвътре бяхме толкова самотни,
на ужким се разлюбвахме и влюбвахме,
а всъщност пак си тръгвахме виновни…
Все търсехме прашинки в необятното
и вярвахме, че може би се случва
онази обич истинската, златната…
Но не намирахме за нея ключа… ...