остър ръб, болезнено разрязващ
на кристал красив, счупен, наранен,
нежната плът в мазол е закърняла
духът свободен е свален...

черна кръв засъхнала във времето,
лице-картина нарисувана със грим...
скрил и радоста и бремето
духът и той е скрит... във дим...

какво се случи... сърцето спря,
кръвта във вените засъхна...
мечти, надежди, някой ги отвя,
човекът диша дъхът издъхнал...

не няма болка няма и тъга,
няма облаци защото няма и небе
и животът няма го, няма я дори смъртта,
спомен няма и него някой го отне...

наранен кристал потънал в грим от прах,
вдигнах го и нежно го погалих,
бликна кръв като от пръви грях,
изчезна споменът... забравих...