Sep 9, 2006, 1:33 PM

Наранен кристал без спомен

  Poetry
1.8K 0 0
остър ръб, болезнено разрязващ
на кристал красив, счупен, наранен,
нежната плът в мазол е закърняла
духът свободен е свален...

черна кръв засъхнала във времето,
лице-картина нарисувана със грим...
скрил и радоста и бремето
духът и той е скрит... във дим...

какво се случи... сърцето спря,
кръвта във вените засъхна...
мечти, надежди, някой ги отвя,
човекът диша дъхът издъхнал...

не няма болка няма и тъга,
няма облаци защото няма и небе
и животът няма го, няма я дори смъртта,
спомен няма и него някой го отне...

наранен кристал потънал в грим от прах,
вдигнах го и нежно го погалих,
бликна кръв като от пръви грях,
изчезна споменът... забравих...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...