9.09.2006 г., 13:33

Наранен кристал без спомен

1.8K 0 0
остър ръб, болезнено разрязващ
на кристал красив, счупен, наранен,
нежната плът в мазол е закърняла
духът свободен е свален...

черна кръв засъхнала във времето,
лице-картина нарисувана със грим...
скрил и радоста и бремето
духът и той е скрит... във дим...

какво се случи... сърцето спря,
кръвта във вените засъхна...
мечти, надежди, някой ги отвя,
човекът диша дъхът издъхнал...

не няма болка няма и тъга,
няма облаци защото няма и небе
и животът няма го, няма я дори смъртта,
спомен няма и него някой го отне...

наранен кристал потънал в грим от прах,
вдигнах го и нежно го погалих,
бликна кръв като от пръви грях,
изчезна споменът... забравих...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...