Защо ли, ти, ми пожела сърцето?
Защо, заложи стръв и на душата?
Защо, лъжи ми плискаше в лицето
и сваляше звездите и Луната?
Какво, кажи ми, търсеше у мене -
безгласна и безропотна робиня?...
А не жена, която от любов да стене,
окрилена да е, с теб, като богиня?
Защо ли и усмивката открадна?
За да нахраниш, с нея, песимизма?
Излъга и надеждите ми - жадни
за бъдеще със теб, не - с егоизма! ...