Нарцис*
Защо ли, ти, ми пожела сърцето?
Защо, заложи стръв и на душата?
Защо, лъжи ми плискаше в лицето
и сваляше звездите и Луната?
Какво, кажи ми, търсеше у мене -
безгласна и безропотна робиня?...
А не жена, която от любов да стене,
окрилена да е, с теб, като богиня?
Защо ли и усмивката открадна?
За да нахраниш, с нея, песимизма?
Излъга и надеждите ми - жадни
за бъдеще със теб, не - с егоизма!
В какво превърна ме - във сянка?...
...и кръв във вените, ми липсва,
но знам, отвръща като бумеранга -
всичко, под което се подписваш!
Харесва ли ти, да си сред пустиня,
да взимаш само, без да даваш?!....
Възкръсна в пясъците, твоята робиня,
но ти си Нарцис*....и не го съзнаваш!...
Защото, нещо, не успя да вземеш -
семенца от вярата ми и мечтите!
По пътя нов, без тебе, ще поема,
а дюни жарки, ще ти стопяват дните!
*Нарцис - образ от гръцката митология, символизиращ гордост и самовлюбеност
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Pepi Petrova Всички права запазени
