26 ene 2008, 18:28

Наречи ме 

  Poesía » De amor
836 0 19
 

Наречи ме по име -

нали го помниш още?

Или те е страх? Колко

време ще имаме

до последния грях?

Потърси ме в отвъдното,

не видя ли, че чакам

да си тръгнеш отново,

свел главата виновно.

Изгори ме! - във огъня,

който нивга не гасне,

на жарта във тревогите,

изхвърли ме - на части.

Захвърли ме! - в реката, нищо,

че не мога да плувам - не е сложно,

като лодка хартиена

за... някъде ще отплувам.

Загуби ме! В гората -

и не чакай завръщане,

пътят още разкалян е

след последния дъжд.

А дървото на кръст е!

До скъсване - разпнато!

Намери ме! - във зората

на дните ни. В лъчите

на слънцето - вечното.

Открий ме! - сред цветя

неразцъфнали, и сред

полет на птици. Прикрий ме!

От хорските погледи, гола съм

от неистини, но невидима

в техните зорки очи.

Прегърни ме! И обичай ме

огнено, ти - моят мъничък принц.

Повдигни се на пръсти...

И свали ми небето...

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??