Наречи ме
Наречи ме по име -
нали го помниш още?
Или те е страх? Колко
време ще имаме
до последния грях?
Потърси ме в отвъдното,
не видя ли, че чакам
да си тръгнеш отново,
свел главата виновно.
Изгори ме! - във огъня,
който нивга не гасне,
на жарта във тревогите,
изхвърли ме - на части.
Захвърли ме! - в реката, нищо,
че не мога да плувам - не е сложно,
като лодка хартиена
за... някъде ще отплувам.
Загуби ме! В гората -
и не чакай завръщане,
пътят още разкалян е
след последния дъжд.
А дървото на кръст е!
До скъсване - разпнато!
Намери ме! - във зората
на дните ни. В лъчите
на слънцето - вечното.
Открий ме! - сред цветя
неразцъфнали, и сред
полет на птици. Прикрий ме!
От хорските погледи, гола съм
от неистини, но невидима
в техните зорки очи.
Прегърни ме! И обичай ме
огнено, ти - моят мъничък принц.
Повдигни се на пръсти...
И свали ми небето...
© Нели All rights reserved.
