12 feb 2020, 7:49

Наречи ме

894 3 1

Извървях всичките си страхове

и себе си обричах на вечни падения

от камшиците на наивността ми сляпа,

бях слаба и опустошена.

 

В бездната горях заедно със собствените

си надежди и по очите си носих убити

всички чувства и стремежи.

 

Да не те намерят,

на север прогоних те .

Да избягаш далеч от мен,

далеч от всички.

Но не си виновно ти,

за дето даваш чувства

на празен свят и празни хора,

изгнили от собствената си

омраза.

 

Нарисувах се силна пред лицето на съдбата.

Да мога себе си да излъжа и да кажа,

че оставих те някъде назад по бреговете

на земята и вече щастлива съм за двама.

 

Заключих шепота ти нежен.

Да не би светът да чуе,

че си жива

и още дишаш.

Ти моя слабост.

Ти мой дар.

Ти мое наказание.

Нарекох те сърце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© M.M Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав стих! Много интересна образност и заключения за неща от живота! Замисли ме!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...