12.02.2020 г., 7:49 ч.

Наречи ме 

  Поезия » Философска
415 3 1

Извървях всичките си страхове

и себе си обричах на вечни падения

от камшиците на наивността ми сляпа,

бях слаба и опустошена.

 

В бездната горях заедно със собствените

си надежди и по очите си носих убити

всички чувства и стремежи.

 

Да не те намерят,

на север прогоних те .

Да избягаш далеч от мен,

далеч от всички.

Но не си виновно ти,

за дето даваш чувства

на празен свят и празни хора,

изгнили от собствената си

омраза.

 

Нарисувах се силна пред лицето на съдбата.

Да мога себе си да излъжа и да кажа,

че оставих те някъде назад по бреговете

на земята и вече щастлива съм за двама.

 

Заключих шепота ти нежен.

Да не би светът да чуе,

че си жива

и още дишаш.

Ти моя слабост.

Ти мой дар.

Ти мое наказание.

Нарекох те сърце.

© M.M Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубав стих! Много интересна образност и заключения за неща от живота! Замисли ме!
Предложения
: ??:??