12 февр. 2020 г., 07:49

Наречи ме 

  Поэзия » Философская
643 3 1
Извървях всичките си страхове
и себе си обричах на вечни падения
от камшиците на наивността ми сляпа,
бях слаба и опустошена.
В бездната горях заедно със собствените
си надежди и по очите си носих убити
всички чувства и стремежи.
Да не те намерят,
на север прогоних те .
Да избягаш далеч от мен,
далеч от всички.
Но не си виновно ти, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© M.M Все права защищены

Предложения
: ??:??