Наречи ме егоист
Цял един ден си представях картини
плашещо скучни, докаран до бяс,
една подир друга изреждах причини
да вярваш безцелно, но истински в нас.
Влудяващо трезвен, потъвах в моменти
и всяка подробност описвах на глас.
И взирах се в чужди идеи, комплименти,
повярвал случайно, но истински в нас.
Губех се сам в ситуации нелепи,
разчитах на стар и ръждясал компас.
Носталгия пуста загребал със шепи, ...