Наречи ме егоист
Наречи ме егоист
Цял един ден си представях картини
плашещо скучни, докаран до бяс,
една подир друга изреждах причини
да вярваш безцелно, но истински в нас.
Влудяващо трезвен, потъвах в моменти
и всяка подробност описвах на глас.
И взирах се в чужди идеи, комплименти,
повярвал случайно, но истински в нас.
Губех се сам в ситуации нелепи,
разчитах на стар и ръждясал компас.
Носталгия пуста загребал със шепи,
повярвах неволно, но истински в нас.
Скрих се от всички красиви пейзажи
и често за тебе подсещах се аз.
Не ща да разчитам на мръсни колажи,
за себе си дишай, но вярвай във нас!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Витанов Всички права запазени
