vranov (Васил Витанов )
3 0
19 нояб. 2011 г., 23:29

Наречи ме егоист 

  Поэзия » Любовная
743 0 7

Наречи ме егоист


Цял един ден си представях картини 

плашещо скучни, докаран до бяс,

една подир друга изреждах причини 

да вярваш безцелно, но истински в нас.

 

Влудяващо трезвен, потъвах в моменти 

и всяка подробност описвах на глас.

И взирах се в чужди идеи, комплименти, 

повярвал случайно, но истински в нас. 

 

Губех се сам в ситуации нелепи, 

разчитах на стар и ръждясал компас. 

Носталгия пуста загребал със шепи, 

повярвах неволно, но истински в нас.

 

Скрих се от всички красиви пейзажи 

и често за тебе подсещах се аз.

Не ща да разчитам на мръсни колажи,

за себе си дишай, но вярвай във нас!

© Васил Витанов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??