sunrise (Даниела)
13 72
20 jul 2007, 8:58

Наречия 

  Poesía
1239 3 3
Отдавна прагът ми в забрава дреме,
отдавна уморил се да те чака.
Отдавна не отмервам вече време
от целувката, открадната във мрака.

Понякога се вмъкваш във съня ми,
понякога ме будиш бледа нощем.
Понякога тук дворни калдъръми
си спомнят, неми, стъпките ти още.

Винаги прогонвам образа ти заран,
винаги подтискам болката отляво.
Винаги потръпвам при мига, прекаран
в мисъл ангел ли си или дявол.

Никога не съумях да те забравя,
никога не спрях да те обичам -
никога,каквото и да правя.
Още към пътеката надничам...

© Даниела Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??