sunrise (Даниела)
13 72
Jul 20, 2007, 8:58 AM

Наречия 

  Poetry
1372 3 3
Отдавна прагът ми в забрава дреме,
отдавна уморил се да те чака.
Отдавна не отмервам вече време
от целувката, открадната във мрака.

Понякога се вмъкваш във съня ми,
понякога ме будиш бледа нощем.
Понякога тук дворни калдъръми
си спомнят, неми, стъпките ти още.

Винаги прогонвам образа ти заран,
винаги подтискам болката отляво.
Винаги потръпвам при мига, прекаран
в мисъл ангел ли си или дявол.

Никога не съумях да те забравя,
никога не спрях да те обичам -
никога,каквото и да правя.
Още към пътеката надничам...

© Даниела All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??