Jul 20, 2007, 8:58 AM

Наречия 

  Poetry
5.0 / 5
1432 3 3
Отдавна прагът ми в забрава дреме,
отдавна уморил се да те чака.
Отдавна не отмервам вече време
от целувката, открадната във мрака.

Понякога се вмъкваш във съня ми,
понякога ме будиш бледа нощем.
Понякога тук дворни калдъръми
си спомнят, неми, стъпките ти още.

Винаги прогонвам образа ти заран,
винаги подтискам болката отляво.
Винаги потръпвам при мига, прекаран
в мисъл ангел ли си или дявол.

Никога не съумях да те забравя,
никога не спрях да те обичам -
никога,каквото и да правя.
Още към пътеката надничам...

© Даниела All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
  • I don't know why had written a poems with: 'you're all', when I'm just a thorn in your side and just...
  • Pure soul, did you exist? Listen the words of the lonely priest. Incarnate with inner beauty, call m...
  • You're the boy who makes me feel. You're the truth that I must steal. You're the dream that is so re...

More works »