Нарекох с твоето име всеки спомен.
И всяка моя вещ напомня ми за теб.
Днес вече други са очите ми
и аз се уморих да те обичам.
И тишината,
изтръпнала от моето чакане,
кънти в душата ранена.
Посребряха косите ми есенни –
напомнят ми вече за нашата зима.
Уморих се от чакане!
Да те обичам още –
боя се.
© Ваня Todos los derechos reservados