Нарекох с твоето име

Poetry

1.6K 0 1

Нарекох с твоето име всеки спомен.

И всяка моя вещ напомня ми за теб.

Днес вече други са очите ми

и аз се уморих да те обичам.

И тишината,

изтръпнала от моето чакане,

кънти в душата ранена.

Посребряха косите ми есенни –

напомнят ми вече за нашата зима.

Уморих се от чакане!

Да те обичам още –

боя се.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

fitipalti (Евита)

Не се бои да обичаш....Любовта е едно от най-хубавите неща в живота ни ! Харесах...

2009-09-15T14:36:37+03:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0