15 сент. 2009 г., 12:24

Нарекох с твоето име

1.6K 0 1

Нарекох с твоето име всеки спомен.

И всяка моя вещ напомня ми за теб.

Днес вече други са очите ми

и аз се уморих да те обичам.

И тишината,

изтръпнала от моето чакане,

кънти в душата ранена.

Посребряха косите ми есенни –

напомнят ми вече за нашата зима.

 

Уморих се от чакане!

Да те обичам още –

                        боя се.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не се бои да обичаш....Любовта е едно от най-хубавите неща в живота ни ! Харесах...

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...