25 oct 2012, 15:47

Наргиле

1.5K 0 2

Тежък аромат на сладко грозде

обзема празната бетонена кутия.

Главата ми се замайва, а устните ми искат още.

Ненаситни са за вкусната магия.

 

Дробовете са запълнени със тежък дим,

а кожата ми ухае на любов и наргиле.

Дишането ни се учестява, а ние целите горим,

треперейки и искащи това, което ще ни отнесе.

 

Зениците ни се уголемяват

и всяко косъмче по нас настръхва.

Замаяни стоим и мислите ни обладават,

докато кръвта по вените ни блъска.

 

Димът се спуска бавно по гърлото

и глътките ни стават все по-чести.

Уморени от баналното и копнеещи за дръзкото,

желанията ни стават все по-мокри и горещи.

 

Останала без въздух и без свян,

потъвам в меки облаци от дим.

Скрита оставам в големия и мрачен град.

Загледана в едни вечно даващи и търсещи очи.

 

Разбила своя собствен страх,

аз заставам пред теб и смело се изправям.

Дишайки дъха ти, аз те опознах

и разбрах, че цял живот за тебе ще изгарям.

 

Свалям дрехите си и се потапям

в мъгла от ласки и наслада.

Впивам устните си и те разлюлявам,

докато въгленът бавничко догаря.

 

Скрий се с мен в задимения ми свят

и изпий капките от мойте устни.

Хиляди целувки ще те парят и ще те горят,

докато изпитваш тръпки забравени и чужди.

 

Заровена в дим и самота,

аз се чувствам окована.

Опиянена от порив на лудост и на страст,

аз се чувствам омагьосана и обладана.

 

Свикнала да взимам, без да давам,

аз се слях с дима и му се отдадох.

Научих се да искам, но не и да получавам.

Аз се свлякох и просто се предадох.

 

С пропита кожа от аромат на наргиле,

аз те искам и те търся.

Застани до мен! Нека бъдем двама насаме!

Нека този мирис вечно да ни свързва.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...