25.10.2012 г., 15:47

Наргиле

1.5K 0 2

Тежък аромат на сладко грозде

обзема празната бетонена кутия.

Главата ми се замайва, а устните ми искат още.

Ненаситни са за вкусната магия.

 

Дробовете са запълнени със тежък дим,

а кожата ми ухае на любов и наргиле.

Дишането ни се учестява, а ние целите горим,

треперейки и искащи това, което ще ни отнесе.

 

Зениците ни се уголемяват

и всяко косъмче по нас настръхва.

Замаяни стоим и мислите ни обладават,

докато кръвта по вените ни блъска.

 

Димът се спуска бавно по гърлото

и глътките ни стават все по-чести.

Уморени от баналното и копнеещи за дръзкото,

желанията ни стават все по-мокри и горещи.

 

Останала без въздух и без свян,

потъвам в меки облаци от дим.

Скрита оставам в големия и мрачен град.

Загледана в едни вечно даващи и търсещи очи.

 

Разбила своя собствен страх,

аз заставам пред теб и смело се изправям.

Дишайки дъха ти, аз те опознах

и разбрах, че цял живот за тебе ще изгарям.

 

Свалям дрехите си и се потапям

в мъгла от ласки и наслада.

Впивам устните си и те разлюлявам,

докато въгленът бавничко догаря.

 

Скрий се с мен в задимения ми свят

и изпий капките от мойте устни.

Хиляди целувки ще те парят и ще те горят,

докато изпитваш тръпки забравени и чужди.

 

Заровена в дим и самота,

аз се чувствам окована.

Опиянена от порив на лудост и на страст,

аз се чувствам омагьосана и обладана.

 

Свикнала да взимам, без да давам,

аз се слях с дима и му се отдадох.

Научих се да искам, но не и да получавам.

Аз се свлякох и просто се предадох.

 

С пропита кожа от аромат на наргиле,

аз те искам и те търся.

Застани до мен! Нека бъдем двама насаме!

Нека този мирис вечно да ни свързва.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...