25 окт. 2012 г., 15:47

Наргиле

1.5K 0 2

Тежък аромат на сладко грозде

обзема празната бетонена кутия.

Главата ми се замайва, а устните ми искат още.

Ненаситни са за вкусната магия.

 

Дробовете са запълнени със тежък дим,

а кожата ми ухае на любов и наргиле.

Дишането ни се учестява, а ние целите горим,

треперейки и искащи това, което ще ни отнесе.

 

Зениците ни се уголемяват

и всяко косъмче по нас настръхва.

Замаяни стоим и мислите ни обладават,

докато кръвта по вените ни блъска.

 

Димът се спуска бавно по гърлото

и глътките ни стават все по-чести.

Уморени от баналното и копнеещи за дръзкото,

желанията ни стават все по-мокри и горещи.

 

Останала без въздух и без свян,

потъвам в меки облаци от дим.

Скрита оставам в големия и мрачен град.

Загледана в едни вечно даващи и търсещи очи.

 

Разбила своя собствен страх,

аз заставам пред теб и смело се изправям.

Дишайки дъха ти, аз те опознах

и разбрах, че цял живот за тебе ще изгарям.

 

Свалям дрехите си и се потапям

в мъгла от ласки и наслада.

Впивам устните си и те разлюлявам,

докато въгленът бавничко догаря.

 

Скрий се с мен в задимения ми свят

и изпий капките от мойте устни.

Хиляди целувки ще те парят и ще те горят,

докато изпитваш тръпки забравени и чужди.

 

Заровена в дим и самота,

аз се чувствам окована.

Опиянена от порив на лудост и на страст,

аз се чувствам омагьосана и обладана.

 

Свикнала да взимам, без да давам,

аз се слях с дима и му се отдадох.

Научих се да искам, но не и да получавам.

Аз се свлякох и просто се предадох.

 

С пропита кожа от аромат на наргиле,

аз те искам и те търся.

Застани до мен! Нека бъдем двама насаме!

Нека този мирис вечно да ни свързва.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...