25 окт. 2012 г., 15:47

Наргиле 

  Поэзия » Эротическая
1177 0 2

Тежък аромат на сладко грозде

обзема празната бетонена кутия.

Главата ми се замайва, а устните ми искат още.

Ненаситни са за вкусната магия.

 

Дробовете са запълнени със тежък дим,

а кожата ми ухае на любов и наргиле.

Дишането ни се учестява, а ние целите горим,

треперейки и искащи това, което ще ни отнесе.

 

Зениците ни се уголемяват

и всяко косъмче по нас настръхва.

Замаяни стоим и мислите ни обладават,

докато кръвта по вените ни блъска.

 

Димът се спуска бавно по гърлото

и глътките ни стават все по-чести.

Уморени от баналното и копнеещи за дръзкото,

желанията ни стават все по-мокри и горещи.

 

Останала без въздух и без свян,

потъвам в меки облаци от дим.

Скрита оставам в големия и мрачен град.

Загледана в едни вечно даващи и търсещи очи.

 

Разбила своя собствен страх,

аз заставам пред теб и смело се изправям.

Дишайки дъха ти, аз те опознах

и разбрах, че цял живот за тебе ще изгарям.

 

Свалям дрехите си и се потапям

в мъгла от ласки и наслада.

Впивам устните си и те разлюлявам,

докато въгленът бавничко догаря.

 

Скрий се с мен в задимения ми свят

и изпий капките от мойте устни.

Хиляди целувки ще те парят и ще те горят,

докато изпитваш тръпки забравени и чужди.

 

Заровена в дим и самота,

аз се чувствам окована.

Опиянена от порив на лудост и на страст,

аз се чувствам омагьосана и обладана.

 

Свикнала да взимам, без да давам,

аз се слях с дима и му се отдадох.

Научих се да искам, но не и да получавам.

Аз се свлякох и просто се предадох.

 

С пропита кожа от аромат на наргиле,

аз те искам и те търся.

Застани до мен! Нека бъдем двама насаме!

Нека този мирис вечно да ни свързва.

 

© Милена Йорданова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??