Наричане за сбогом

Ще оставя името ти
и с него тежестта
върху цветчета откъснати рози.
Няма да ги потопя във ваза
щом си ида у дома,
нито в себе си ще ги държа
докато съвсем не увехнат.

Може би, ще ги подаря -
на първата самотна пейка,
която очите ми зърнат.
Нима си мислиш,
че любовта е дълга,
който ти дължа
и щом те срещна
от пепелта като феникс
ще възкръсне?

Наречи го, ако щеш -

съдба,
нарекох цветчетата

щом ги откъснах.
Душата ми

пълноводна е река
и заради теб

няма да пресъхне.