Nov 9, 2025, 5:43 PM

Наричане за сбогом

  Poetry » Other
169 0 0

Ще оставя името ти
и с него тежестта
върху цветчета откъснати рози.
Няма да ги потопя във ваза
щом си ида у дома,
нито в себе си ще ги държа
докато съвсем не увехнат.

 

Може би, ще ги подаря -
на първата самотна пейка,
която очите ми зърнат.
Нима си мислиш,
че любовта е дълга,
който ти дължа
и щом те срещна
от пепелта като феникс
ще възкръсне?

 

Наречи го, ако щеш -

съдба,
нарекох цветчетата

щом ги откъснах.
Душата ми

пълноводна е река
и заради теб

няма да пресъхне.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чалъкова All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...