17 abr 2007, 8:38

НАРИЧАЙ ГО ЛЮБОВ

  Poesía
972 0 16
НАРИЧАЙ ГО ЛЮБОВ




на прозрачен облак
като невидимо килимче
живително летиш
kрасива
привлекателна
влюбено трептиш
това не променяй
моля те с очи
не вярвам
да изчерпим този зов
не вярвам да погледнем
някъде встрани
уверен съм
че желанието ни
да се целуваме
галим и прегръщаме
да се преоткриваме
и съзерцаваме
да се любим
не да правим
а да създаваме любов
няма да изчезне
поне този живот
защото това
което ни се случва
е естествено
и блика от нас
защо да го подтискаме
спомни си флуидите и топлината
мисли със сърцето и душата
мисли със тях на глас
както аз те мисля постоянно
с всяка твоя клетка
в моите ръце
със ириса и цветния прашец
на твоето сърце
нагалена
прегалена
и пак ненаситно желана
наричай го любов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...