ЧАР (Чавдар Кунчев) ЧАР (Чавдар Кунчев)
5 506
Apr 17, 2007, 8:38 AM

НАРИЧАЙ ГО ЛЮБОВ

  Poetry
971 0 16
НАРИЧАЙ ГО ЛЮБОВ




на прозрачен облак
като невидимо килимче
живително летиш
kрасива
привлекателна
влюбено трептиш
това не променяй
моля те с очи
не вярвам
да изчерпим този зов
не вярвам да погледнем
някъде встрани
уверен съм
че желанието ни
да се целуваме
галим и прегръщаме
да се преоткриваме
и съзерцаваме
да се любим
не да правим
а да създаваме любов
няма да изчезне
поне този живот
защото това
което ни се случва
е естествено
и блика от нас
защо да го подтискаме
спомни си флуидите и топлината
мисли със сърцето и душата
мисли със тях на глас
както аз те мисля постоянно
с всяка твоя клетка
в моите ръце
със ириса и цветния прашец
на твоето сърце
нагалена
прегалена
и пак ненаситно желана
наричай го любов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар Кунчев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0