...и пак на теб го посвещавам,

защото още те обожавам...

Наричам те
                     - да светиш жарко
в светлината  на любовта ми
                     - да бъдеш слънцето ми ярко,
изгаращо докрай света ми...

Да бъдеш дива и мощна буря
и пристан на който все да пристигам...
Къща, която с дъх да разтуря
и с топла ласка пак да  издигам.

Да си небе лазурно
              - зимата в пазви скрило,
Яростно, диво и бурно,
но в устните ми се утешило.

Да си тиха вечер и шумно утро...
Да си морско дъно и небосвода...
Да си днес, сега и във всяко утре
светлината от която в тъма да се водя...