Jan 26, 2022, 9:57 PM

Наричам те

  Poetry » Love
1.4K 0 0

...и пак на теб го посвещавам,

защото още те обожавам...

 

Наричам те
                     - да светиш жарко
в светлината  на любовта ми
                     - да бъдеш слънцето ми ярко,
изгаращо докрай света ми...

Да бъдеш дива и мощна буря
и пристан на който все да пристигам...
Къща, която с дъх да разтуря
и с топла ласка пак да  издигам.

Да си небе лазурно
              - зимата в пазви скрило,
Яростно, диво и бурно,
но в устните ми се утешило.

Да си тиха вечер и шумно утро...
Да си морско дъно и небосвода...
Да си днес, сега и във всяко утре
светлината от която в тъма да се водя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....