...и пак на теб го посвещавам,
защото още те обожавам...
Наричам те
- да светиш жарко
в светлината на любовта ми
- да бъдеш слънцето ми ярко,
изгаращо докрай света ми...
Да бъдеш дива и мощна буря
и пристан на който все да пристигам...
Къща, която с дъх да разтуря
и с топла ласка пак да издигам.
Да си небе лазурно
- зимата в пазви скрило,
Яростно, диво и бурно,
но в устните ми се утешило.
Да си тиха вечер и шумно утро...
Да си морско дъно и небосвода...
Да си днес, сега и във всяко утре
светлината от която в тъма да се водя...
© Магдалена Василева Всички права запазени