6 abr 2009, 7:37

Нарисувах

  Poesía » Otra
1.6K 0 19

Нарисувах си часовник,

но без стрелки.

Оставих времето безцелно

с вятъра да си играе.

Отлитат моите години,

а любов отникъде.

Нарисувах и момиче,

от часовника встрани,

но вече побеляла млада,

макар без мъдрост остаряла.

 

 

Нарисувах си и принца,

така красив, добър и мил.

Но избяга, без дори да я погледне,

бабичката свита там встрани...

И не чакам вече нищо.

Дори изхвърлих четките...

Боли!!!

Така помъдряла безпределно,

уроците като рани в себе си аз заклеймих.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...