Apr 6, 2009, 7:37 AM

Нарисувах

  Poetry » Other
1.6K 0 19

Нарисувах си часовник,

но без стрелки.

Оставих времето безцелно

с вятъра да си играе.

Отлитат моите години,

а любов отникъде.

Нарисувах и момиче,

от часовника встрани,

но вече побеляла млада,

макар без мъдрост остаряла.

 

 

Нарисувах си и принца,

така красив, добър и мил.

Но избяга, без дори да я погледне,

бабичката свита там встрани...

И не чакам вече нищо.

Дори изхвърлих четките...

Боли!!!

Така помъдряла безпределно,

уроците като рани в себе си аз заклеймих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...