Apr 6, 2009, 7:37 AM

Нарисувах

  Poetry » Other
1.6K 0 19

Нарисувах си часовник,

но без стрелки.

Оставих времето безцелно

с вятъра да си играе.

Отлитат моите години,

а любов отникъде.

Нарисувах и момиче,

от часовника встрани,

но вече побеляла млада,

макар без мъдрост остаряла.

 

 

Нарисувах си и принца,

така красив, добър и мил.

Но избяга, без дори да я погледне,

бабичката свита там встрани...

И не чакам вече нищо.

Дори изхвърлих четките...

Боли!!!

Така помъдряла безпределно,

уроците като рани в себе си аз заклеймих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...