Нарисувах
Нарисувах си часовник,
но без стрелки.
Оставих времето безцелно
с вятъра да си играе.
Отлитат моите години,
а любов отникъде.
Нарисувах и момиче,
от часовника встрани,
но вече побеляла млада,
макар без мъдрост остаряла.
Нарисувах си и принца,
така красив, добър и мил.
Но избяга, без дори да я погледне,
бабичката свита там встрани...
И не чакам вече нищо.
Дори изхвърлих четките...
Боли!!!
Така помъдряла безпределно,
уроците като рани в себе си аз заклеймих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
