Пъхаш ключа във ключалката, но тя заяжда -

поглеждаш и виждаш ръжда,

поизпиляваш ключа, пробваш и той се нагажда,

но пак стоиш мокър в дъжда...

Ако сърцето ти нивга не бъде разбито

и никога мъка не си познал,

ще бъде кутия с празни емоции в открито,

тогава наистина ли си живял?

Кутията понякога умът не иска да приеме -

кръвта завира, душата ще политне,

но никой друг не може да я вземе -

тръгни усмихнат и залиташ!

Ако решиш да отвориш кутията,

не давай на всичко зелена светлина,

освободи волята, очаровай се от магията,

но така, че магията да не върне отново в дъжда!