Пъхаш ключа във ключалката, но тя заяжда -
поглеждаш и виждаш ръжда,
поизпиляваш ключа, пробваш и той се нагажда,
но пак стоиш мокър в дъжда...
Ако сърцето ти нивга не бъде разбито
и никога мъка не си познал,
ще бъде кутия с празни емоции в открито,
тогава наистина ли си живял?
Кутията понякога умът не иска да приеме -
кръвта завира, душата ще политне,
но никой друг не може да я вземе -
тръгни усмихнат и залиташ! ...