23 авг. 2011 г., 18:29

Нарисувай чувства

665 0 0

Пъхаш ключа във ключалката, но тя заяжда -

поглеждаш и виждаш ръжда,

поизпиляваш ключа, пробваш и той се нагажда,

но пак стоиш мокър в дъжда...

 

 

Ако сърцето ти нивга не бъде разбито

и никога мъка не си познал,

ще бъде кутия с празни емоции в открито,

тогава наистина ли си живял?

 

 

Кутията понякога умът не иска да приеме -

кръвта завира, душата ще политне,

но никой друг не може да я вземе -

тръгни усмихнат и залиташ!

 

 

Ако решиш да отвориш кутията,

не давай на всичко зелена светлина,

освободи волята, очаровай се от магията,

но така, че магията да не върне отново в дъжда!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Каролина Ташкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...