23.08.2011 г., 18:29

Нарисувай чувства

660 0 0

Пъхаш ключа във ключалката, но тя заяжда -

поглеждаш и виждаш ръжда,

поизпиляваш ключа, пробваш и той се нагажда,

но пак стоиш мокър в дъжда...

 

 

Ако сърцето ти нивга не бъде разбито

и никога мъка не си познал,

ще бъде кутия с празни емоции в открито,

тогава наистина ли си живял?

 

 

Кутията понякога умът не иска да приеме -

кръвта завира, душата ще политне,

но никой друг не може да я вземе -

тръгни усмихнат и залиташ!

 

 

Ако решиш да отвориш кутията,

не давай на всичко зелена светлина,

освободи волята, очаровай се от магията,

но така, че магията да не върне отново в дъжда!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Каролина Ташкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...