23.08.2011 г., 18:29

Нарисувай чувства

663 0 0

Пъхаш ключа във ключалката, но тя заяжда -

поглеждаш и виждаш ръжда,

поизпиляваш ключа, пробваш и той се нагажда,

но пак стоиш мокър в дъжда...

 

 

Ако сърцето ти нивга не бъде разбито

и никога мъка не си познал,

ще бъде кутия с празни емоции в открито,

тогава наистина ли си живял?

 

 

Кутията понякога умът не иска да приеме -

кръвта завира, душата ще политне,

но никой друг не може да я вземе -

тръгни усмихнат и залиташ!

 

 

Ако решиш да отвориш кутията,

не давай на всичко зелена светлина,

освободи волята, очаровай се от магията,

но така, че магията да не върне отново в дъжда!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Каролина Ташкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...